Памет на водата или как ни промиват мозъка

Публикувано на 25.11.2014 by Vanya Mileva

20 коментари Оставете коментар Теми: Неинтелигентният дизайн

Масару Емото

През 2014-та година си отиде японския експериментатор Масару Емото, чиято книга “Посланията на водата” с красиви снимки на снежинки и вълнуващи послания за доброта и мир въодушеви милиони по света и не малко и в България. Идеите на Емото са в основата на един не по-малко нашумял руски филм “Великата тайна на водата”, а също и знаменития “What the bleep do we know!?”.

Емото се прочу с експериментите си, в които показва как структурата на водата зависи от оказваното върху нея въздействие, например човешки мисли, молитви, емоции, музика и т.н. Доказва го със снимки, заснети с електронен микроскоп с 20 000-но увеличение, често подвеждащо описани като “молекули” на водата, водни кристали, които наричаме просто снежинки.

Това обаче, което ни се представя от д-р Масару Емото не е научен експеримент или научна хипотеза, а повече арт проект, който носи на г-н Емото добра печалба.

За снежинките – малко от неалтернативната наука

кристална решетка на снежинка

Вероятно Йохан Кеплер е първият учен, който е решил, че проблема за образуването на снежинките си заслужава да се разгледа в книга. През 1611г. излиза монография му “За шестогълната снежинка”.

Снежинките имат хексагонална (шестоъгълна) структура на кристалната решетка, така че най-срещаната форма на снежен кристал е шестоъгълната призма, показан вдясно.

Каква е връзката на строежа на молекулата на водата и кристалната решетка на леда

Свободната молекула вода може да се изобрази като тетраедър, в центъра на който се намира атом кислород, а на двата върха – по един водороден атом.

Водородните атоми, свързани с кислородния атом, сключват ъгъл 104,45 ° (104 ° 27 ‘). Кислородът е доста по-електроотрицателен от водорода и притегля електронна плътност към себе си. Поради тази причина, при кислорода се създава лек отрицателен заряд, а при водорода – лек положителен. Така се създава електромагнитно привличане между кислорода на една водна молекула и водорода на друга. Всяка водна молекула образува до четири водородни връзки като две от тях образува атомът на кислорода и две – атомите на водорода

Илюстрации: сп. “В.Ю.Скосарь“

Тези връзки, макар и по-слаби от вътрешномолекулните ковалентни връзки, са достатъчни, за да се образува кристал. Шестоъгълната симетрия на снежинките произхожда от кристалната решетка на леда, която отразява вътрешното подреждане на атомите, но също като при солта и флуорита, далечне повтаря формата на елементарната клетка.

Как растат снежинките?

Днес знаем, че формирането на снежинките започва, когато водната пара се кондензира в частица прах или сажди, бактерии. Истината не е толкова романтична, както ни я представя Емото. Без тези дребни “мръсни” частици, без кондензационни ядра, дори при минус 40 градуса, водната пара не би променила агрегатното си състояние до ледени кристали.

Когато се кондензира, водната пара отделя малко топлина, която се придвижва извън ледения кристал. Растежът на снежинката се управлява от потока на тази топлина навън от леда. Дифузията на водната пара и топлината в нарастващия кристал, са причина снежинките да растат по процес, подобен на агрегация. Точните детайли на този механизъм остават все още не напълно изяснени.

Формата на снежинките

Снежинките имат многообразни по-прости и по-сложни форми. Причината за това е разнообразието от възможни условия (температура и влажност) при образуването им, съчетанието между тях и динамиката на промените им.

Дебелината на разклоненията и разстоянията между тях са много чувствителни от малки изменения в температурата, влажността и налягането. И тъй като тези условия са почти константни за отделната снежинка, шестте разклонения растат по почти еднакъв начин.

Диаграма: caltech.edu Например, тънки плочки и звездобразни растат около -2 C , а пръчици и тънки игли се появяват близо до -5 C . Плочки и звезди се образуват отново близо -15 C. Комбинация от плочки и пръчици се появяват около -30 C. Друго, което се вижда от диаграмата е, че снежните кристали са склонни да образуват по-прости форми, когато влажността (насищането) е ниска, а по-сложни форми – при по-висока влажност. Дългите игли се образуват около -5 ° С , а големи, тънки плочици – около -15 ° С, когато влажността е особено висока.

Тази диаграма, изработена в Калифорнийския технологичен институт, показва как формата на ледените кристали зависи от влажността и температурата. Температурата е най-важният фактор: плочиците са склонни да се образуват от 0 ° С до -3 ° С и от -10 ° С до -22 ° С – червените области, а пръчици са склонни да се образуват от -3 ° С до -10 ° С и под -22 ° С (в зелено). Ниската влажност предизвиква образуването на прости кристални форми, а по-висока влажност – по-сложни кристали. Засега не е ясно защо ледените кристали образуват различни форми при различни температури.

Горе-долу такива са наблюденията и изводите на официалната, неалтернативната наука, но д-р Масару Емото тръгва по друг път.

“Емоционалните” снежинки на Масару Емото

Хипотезата на Емото се развива през годините. В началото Емото твърди, че по-качествената вода (от извори) образува по-красиви и сложни кристали, а ниското качество на вода от чешмата, например затруднява формирането на кристали. Според него, кристалите на дестилираната вода образуват предимно хексагонална структура без сложни разклонения. До тук изводите му не се разминават толкова фрапантно със здравия разум, но по-късните му твърдения за влиянието на музика и реч върху формата на кристалите, вече решително е на територията на псевдонауката.

Кристал от вода, която е била изложена на звуците на народен танц от Кавачи, Япония	Кристал от вода, която е била изложена на хеви метъл музика	Красива снежинка от изворна вода от Saijo, Хирошима	Дестилирана вода (т.е. “мъртва вода”, със загубена “памет”)
Кристал от вода, която е била изложена на думите “Любов / Признателност”, изписани върху хартия и прикрепени към бутилката	Вода, която е била изложена на думите “повръща ми се от тебе. Ще те убия!” написани на хартия и залепени за бутилката	Чешмяната вода- естествено грозна.	Вода, в която са били потопени цветове на лайка

Масару Емото показва голямата разлика в снимките на снежинки, след като преди това са “слушали” класическа музика (Бетовен, Бах, Моцарт) или метъл. Също така по-красиви са снежинките, на които им се казват “правилните” думи “благодаря”, “ангел”, “Майка Тереза”, за разлика от “гади ми се от теб”, “демон”, “Хитлер”.

Снежинките са толкова различни, че винаги може да се подберат такива, които да подкрепят дадена теза

Отдавна е известно, че никога една снежинка не се повтаря – всички са различни. Така че няма значение каква музика слушат или какво им се говори или какви цветенца се топят във водата – всеки път ще получаваме уникални снежинки, между които можем да си изберем красиви или грозни.

Можем да си зададен и въпроса какво се случва с думите, които звучат по един и същ начин, но имат различно значение, понякога противоположно по смисъл? Например, нормалното българско име Галина означава на италиански „кокошка“ .Как водата “разбира” на какъв език й се говори?

Забелязва се и несъответствието как така Емото получава само хексагонални кристали и нито един цилиндричен, при положение, че по негови твърдения е съхранявал материала за снежинките при -25° С , а самите снежинки са се образували при -5° С ? (вижте диаграмата на Сaltech). Емото има и още един емблематичен експеримет – с ориза в трите буркана.

Приказка за трите буркана

Слагате вода в три буркана на първия се говори ”благодаря”, на втория – “ти си глупак”, а третия просто не му се обръща внимание. Накисва се ориз и след месец – в първия буркан оризът е бял, мирише добре, вторият е леко почернял, а третият е много почернял и гнил с лоша миризма. – “Великата Тайна На Водата“


“благодаря”	“глупак”	“не ме интересуваш”
Снимка: Emoto Peace Project

Опитът с ориза, показан от Емото, “доказва”, че да се игнорира е най-лошото, защото небрежността и безразличието е най-осъдителното поведение според самия него. И тук има сериозни съмнения за научната му добросъвестност, защото изглежда, че не резултатите от опита са повод за изводите на Емото, а точно обратното – резултатът е нагоден според възгледите му.

Следващите снимки са направили други експериментатори, които са опитали да повторят опита на Емото с ориза.

Снимка: Pat sheldon Резултат след 1 месец: Разликите са твърде дребни, за да има валиден извод.

Снимка: Carrie Poppy Резултат след 1 месец: Пренебрегнатият ориз не изглежда най-зле, само този с етикет “глупак” има петънце мухъл, този – с “благодаря”, въобще не мирише вкусно. Оризът във всички буркани се е обезцветил.

Една наша частна детска градина се похвали във фейсбук, че са направили същия опит. Учителките са карали децата продължение на 18 дни да благодарят на буркан. Щеше да бъде къде по-адекватно да бъдат научени да си благодарят едно на друго, например. Печално е, че псевдонауката се преподава от толкова ранна възраст.

Просто воден анимизъм

Корените на това отношение към света се крият дълбоко в далечното минало на човечеството, когато нашите прадеди са персонализирали всичко, което виждат. За тях камъкът, дървото, водата имат “душа”. Този начин на възприемане на света се нарича анимизъм. Те, подобно на съвременните последователи на Емото са произнасяли заклинания, извършвайки това, което британският етнограф Джеймс Фрейзър (“Златната клонка”) нарича хомеопатична или имитативна магия.

Обезсоляване с мисъл

В книгата на Емото „Посланията на водата“ е описан и още един случай, който конкурира библейските чудеса – корабокрушенци от 19 век пият морска вода, обработена само с благата им мисъл и оцеляват.

Всъщност, “чудото” на обезсоляването и пречистването на водата се практикува от човечеството от около 6 000 години. Още в древен Египет със “силата на мисълта си” са изобретили дестилатора.

Това, което описва Масару Емото е физически невъзможно, заради законът за запазване на материята, който гласи, че масата на система от вещества е постоянна, независимо от процесите, протичащи в системата (wikipedia) и важи с неотменима сила за химичните взаимодействия.

По силата на този закон, солта, съдържаща се във водата, не може просто да изчезне. Тя, естествено може да се утаи, но за тази цел трябва във водата да се сложи някакъв химикал, с който тя да реагира и да стане неразтворима. Този фокус е излишен при липсата на независими наблюдатели. Достатъчно е да се каже, че чудото е станало.

Наука или маркетинг

Известният скептик Джеймс Ранди предлага на Емото наградата от 1 млн. долара, ако успее да повтори опитите си в научна среда. Емото не е взел тези пари досега. Може би, защото годишният оборот от продажбата на бутилки с “вълшебната” вода достига над 14 млрд. долара. Всяка бутилка със “запомнени” вдъхновяващи слова струва по 13.5 долара парчето.

Да тестваме хипотезата на Емото

Какво се оказва, ако тестваме изследванията му и самия Емото с нашия Определител за псевдонаука:

Масару Емото е завършил хуманитарни науки със специализация „Международни отношения” в Йокохамския университет. През 1992 г. получава сертификат за доктор по алтернативна медицина от Свободния международен университет в Калкута, Индия. От това разбираме, че няма образование по специалността, в която представя откритието си. Да бъдеш доктор по алтернативна медицина и да имаш претенции, че имаш нещо общо с медицината е все едно да си астролог, а да се представяш за астроном или както казва Ричард Докинс в една лекция на TED: “Алтернативната медицина е просто алтернатива на медицината”.
Самият Масару Емото признава, че е инструктирал предварително фотографите да избират най-задоволителните снимки, т.е. експериментите му са компрометирани.
Експериментите му опровергават, а изводите му са в противоречие с общоприети и проверени теории.
При доказване на правилността на идеите си, се опира на общи философски обяснения.
Основната цел се оказва маркетинг на продукт, от който авторът извлича печалба.

Научен метод? Масару Емото е над тези неща

Изследванията и изводите на д-р Масару Емото не са съобразени с нормите на научния метод. Нещо повече, в интервю публикувано в Maui News, Емото заявява: “Аз не се основавам на някаква съвременна научна основа. Аз дори не знаех, че има ограничения на науката, които да не дадат шанс на това изследване “. С други думи, Емото има “късмета” да не е част от научната общност, за да направи своите “изследвания ” без да се съобразява с научния метод.

Кристофър Сечфилд от Castleton State College, Върмонт, заинтригуван от претенциите на д-р Емото представя в “Is Masaru Emoto For Real?!!” официално изследване, което съдържа всички негови констатации и становища след месеци на изчерпателен преглед на публикаците на д-р Емото . Американският учен определил като критична грешка, “… че не е минимизирано влиянието на предубедеността на експериментатора относно резултата от изследванията му.”

Процедурата за избор на снимките не е изолирана от пристрастие. Няма гаранция, че получените резултати не са избрани съзнателно или подсъзнателно от фотографа. Д-р Емото не се тревожи от това, а за съвсем друго. При избора си на технически персонал, той не се е ръководил от това да бъде с официален изследователски опит, а да няма негативни мисли, които да се отразят на образуването на красивите кристали. Емото споделя, че “естетическото чувство и характера на изследователя е най-важният аспект при избора на снимките на кристали “.

В края на анализа си Кристофър Сечфилд най-добронамерено предлага на Масару Емото, ако иска научната общност да приеме идеите му, следното:

Премахване на възможността за пристрастие у екипа, извършващ експеримента чрез прилагане на двойно слепи процедури. (Двойно сляп експеримент – от англ. Double-blind experiment. Процедура, при която експериментът се провежда в неутрална среда от неангажирани с хипотезата специалисти, за да се избегнат пристрастия или плацебо ефект.)
Публикуване на цялата колекция от снимки на всички проби вода и тестовете, които той е извършил, а не само на тези, които подкрепят твърдението му.
Да намали източниците за възможни грешка в процедурите, като например промяна на температурата и влажността между пробите.
Да обърне повече внимание на изпитани от времето научни методи, вместо да ги пренебрегва.

Но д-р Емото така и не обръща внимание на тези препоръки. Той високомерно отговаря, че не той, а науката трябва да обясни как така се “случват” описаните от него водни мистерии:

“Тези въпроси изглежда минават отвъд онова, на което т. нар. водеща съвременна наука може да отговори. С настоящите разбирания на науката е трудно да се обясни как е възможно емоции, думи, молитви и т.н. да влияят на кристализацията на водата.” – Епохални времена, “Друг свят в капка вода“

Идеята да се обърне внимание на замърсяването на водата е благородна и заслужава подкрепа, но дали молитвите ще ни помогнат? Коварно подхвърленият въпрос “Ако мисълта влияе на молекулярната структура на водата, тогава какъв ефект може да има мисълта върху човешките тела?” във филма “What the bleep do we know!?” , накара много наши съвременници отчаяно да вярват, че може да повлияят на реалността чрез собствените си мисли и самовнушения. И за това е отговорен Масару Емото.

Филмът “Великата тайна на водата”

Силно впечатление в нюейдж средите, включително и у нас, направи руския филм “Великата тайна на водата”. Филмът е богат на красиви снимки. 3D графики, но беден на факти. Централен герой е естествено, Масару Емото.

Във този “научно”-популярен филма се представят мненията на различни учени, които след проверка се оказва, че са хомеопати, окултисти, доктори по алтернативна медицина, академици в непризнатата РАЕН (Российская академия еретических наук), че дори и един митрополит. Изключение прави Курт Вютрих, сериозен учен, нобелов лауреат, обаче в интервюто си не казва нищо, което да подкрепя основната теза на филма.

Какви са великите тайни на водата?

Наистина, водата има редица уникални свойства: разширява се при замръзване, огромна топлоемкост, слаба топлопроводимост, универсален разтворител, но това не са “Велики Тайни”. Освен тези отдавна известни научни факти, авторите на филма и самият Емото твърдят че водата може да “запомня” , “съхранява” и предава информация. И това става като й се говори или се залепят съответните етикетчета върху бурканчета с вода. Според авторите на филма, водата се поддава на въздействието на т. н. “информационно поле” и помни всяко вещество, някога разтворено в нея дори, ако в нея няма нито една молекула от него и то може да влияе върху живи организми.

“Структурираната” вода

“Запомнянето” става посредством клъстери.

“Водните молекули се обединяват в клъстери – памет, в която водата записва всичко, което възприема. В една молекула, има до 440 000 информационни панела, които образуват своеобразен аналог на паметта на компютъра “.

Да, наистина, водата може да образува макромолекули, но паметта й е много къса.

Водни “клъстери” с информационни панели. Кадър от филма “Водата- великата мистерия” на австриеца Алоис Грубер

Водата е подвижна, именно защото за разлика от леда, водородните връзки на течната вода лесно се унищожават и бързо се възстановяват. Тези краткотрайни групи водни молекули наричат “клъстери”. Животът им е около 10^-10 - 10^-11 сек. Този кратък живот на водните структури обяснява ниския вискозитет на водата и защо тя е универсален разтворител. И той показва, че няма никаква възможност нещо да се “запомни” за по дълъг период от 10^-10 сек.

Водата реагира на външни въздействия: ако се подложи на електрическо поле, нейните молекули се подреждат, но стават отново хаотични веднага след като се прекрати въздействието му. Така че не може да се говори за никакви трайни структури, които да евентуално да “запаметят” нещо. Няма и 440 000 панела – никакви панели няма във водата и нито квантовата механика, нито химията, нито която и да е наука не подкрепят такива твърдения.

Наистина ли желаете водата да помни всичко?

Добре, нека да приемем, че водата наистина има “памет”. Представете си колко “спомени” ще има в нея, какъв път изминава една водна капка в кръговрата си, с колко вещества влиза в контакт.

Голяма част от водата, която пием е преминала през пикочните пътища на хора и животни, през канализационните системи, дъждовните облаци и какво ли още не.

Ако водата е толкова чувствителна към мисли, контакти, каква информация би събрала след няколко кръговрата? И в бъркотията от толкова “спомени” как хомеопатите разчитат водата да “избере” някое от милионите вещества, с които е била в контакт и точно то да лекува?

Още глупости

Във филма са смесени общоизвестни факти с доста груби фактически грешки, следствие на пропуски в училищното образование:

реплики от филма:	факти:
… само водата е единственото вещество на планетата, което може да е в три състояния (течно, твърдо и газообразно)	В три агрегатни състояния могат да бъдат почти всички вещества.
Защо течната вода има най-високото повърхностно напрежение?	Живакът в течно агрегатно състояние има най-голямо повърхностно напрежение – 465 · 10^-3 N / m, а водата – само 73 · 10^-3 N / m
Защо тя (водата) е най-мощният разтворител на Земята?	Дори оцетната киселина, да не говорим за азотната или сярната киселина, са много по-добри разтворители
Един и половина литра вода се абсорбира през кожата, когато вземате душ или вана	Лесно се опровергава, ако се претеглите преди и след къпане.
Водата е също такова живо същество, както са хората, животните или растенията.	Водата не е живо същество, а химическо съединение,водороден оксид. Но ако в съгласие с хипотезата Гея на Джеймс Лавлок, вземем един голям саморегулиращ се воден басейн (напр. океан) със сложния му баланс (“метаболизъм”) на температура, соленост, водни течения и т.н., може да се намерят общи черти със живите същества. Но това не се отнася за чаша вода.

Това са част от грешките, забелязани от Алексей Паевский, Марина Аствацатурян, Робин Локсли и отразени в руските медии. Списъкът може да продължи.

Разбивачите на митове

Идеята на Емото дори не е и оригинална – отдавна се разпространява едно необосновано твърдение, че класическата музика има благоприятен ефект върху растенията, а рок музика им пречи.

Популярните Mythbusters, “разбивачи на митове” проверяват този мит в епизод 23. Седем малки оранжерии са подложени на класическа музика, хеви метъл, нежни думи и ругатни. Има и една контролна, оставена на тишина. Положителните и отрицателните послания са на безкрайно повтарящ се запис за да не се замърсят пробите с издишвания въглероден диоксид.

Резултат: Растенията, подложени на записи с послания са пораснали повече, отколкото контролата, независимо от това какво им е говорено: нежно или ядосано. Растенията в оранжерията с записа на класическа музика също пораснали повече, а растенията, “слушали” интензивно дет метъл нарасват най-добре от всички.

Извод: Растенията растат по-добре под въздействието на въздушни трептения или по-просто – вятър, чувстват се по-добре, когато се проверява. “Чудо” няма. Може да видите първата част и втората част в youtube.

Каква е всъщност “великата тайна на водата”

“Великата тайна на водата” се състои всъщност в това, че е изключително евтина. И докато другите шарлатани правят магически предмети под формата на гривни, пирамиди и топки, използвайки сравнително скъпи метали, камъни, д-р Емото и неговите последователи използват вода – вещество, с ниска цена и неограничени количества, без никакви разходи за производство – само наливаш и лепиш етикети.

На по-наивната част от населението по света и у нас се предлагат готова “жива” вода или “концентрат”, който можете да добавите към чешмяната вода, магически бутилки и прочие устройства, които променят структурата на водата, увеличават големината на молекулите. Търговците твърдят, че предлагат вода с клъстери, които са по-големи, по-малки или със шестоъгълна форма, което им позволява да стимулират “клетъчната хидратация” и премахнат “токсините” от тялото ви.

Нито едно от тези твърдения няма подкрепа в научните общности в областта на химията, биохимията или физиологията.

Водата без съмнение е в основата на живота. Незаменима е за самото ни съществуване. Поддържането на хигиена е немислимо без вода. Не позволявайте да ви промиват мозъците.

Основното:

Не съществува научно проверен експеримент, който да доказва, че водата е в състояние да запомня информация. В резултат на това, водата в чист вид не е в състояние да повлияе на нещо, благодарение на “спомените” си.
Неоспорими научни доказателства, както теоретични, така и експериментални показват, че водата не може да организира структура (т.е. т.н. клъстери) способни да съхраняват информация.

Източник: A Snowflake Primer, caltech.edu

Emoto Peace Project

Великата Тайна На Водата

Experiment! What can thoughts do to us??

A Grain of Truth: Recreating Dr. Emoto’s Rice Experiment, Skeptical Inquirer

Is Masaru Emoto For Real?!!

Друг свят в капка вода

Episode 23: Exploding House , mythbustersresults

Сеанс водяной магии с разоблачениями, Робин Локсли

Water Structure and Science, Martin Chaplin

Теми: Неинтелигентният дизайн | Tags: new

Прочети още ...

Неинтелигентният дизайн

20 отговора към “Памет на водата или как ни промиват мозъка”

Веселина

26.11.2014 в 7:13

Мисля, че някак демонстративно невярно представяте някои неща. Само да спомена, че във филма се казва, че в нормалните условия на земята – не по принцип – само водата е в трите агрегатни състояния едновременно. Нещата могат да бъдат опровергани или подложени на съмнение и без да прибягваме до малки лъжи в името на науката. А този номер с ориза понякога става, понякога не.

Отговор
Vanya

26.11.2014 в 7:37

Ако един експеримент веднъж става. а веднъж -не, означава, че не може да се изведе корелация между мислите (етикетите) и мухлясването на ориза.

Отговор
TRZ

26.11.2014 в 9:32

Веселина, какво мислите за магмата и агрегатното състояние на металите в нея?
Примерно.

Отговор

Todor

26.11.2014 в 9:42

Всичко това е вярно. Поздравления! А как бихте коментирали квантовата физика и промените в експериментите когато се наблюдават и когато не се…

Отговор

Vanya

26.11.2014 в 20:44

Принцип на неопределеността

Всеки знае, че физиката представя приблизителен модел на света. Естествено, всяко измерване се прави с грешка, но минават години, векове и измерванията стават все по-точни. Така че, може би има надежда, че ако не веднага, но поне някога, по принцип, може да се каже със сигурност, например, където в момента по оста Х се намира материалната точка и каква е нейната скорост V. Уви, това се оказва принципно невъзможно. Окончателното формиране на квантовата механика като последователна теория е свързано с формулирания от Хайзенберг през 1927 г. принцип (съотношение) на неопределеността. Той твърди, че никоя физическа система не може да се намира в състояние, при което координатите и импулса й(скоростта, кинетичната енергия) едновремено приемат напълно определени значения.

Формулата

Δ x . Δ p ≥ h

Δx е неопределеност (погрешност на измерването) на пространствените координати на микрочастиците, Δp=m.v е неопределеност на импулса на частицата ( m е масата на електрона, v е неговата скорост) , h e константата на Планк, h=6,62.10^-34Js

Според този принцип класическият смисъл на понятията координати и импулс не могат да се прилагат за микрообекти. Никакъв експеримент не може да доведе до едновременно точно измерване на тези параметри като тази неопределеност в измерванията е свързана не с несъвършенството на приборите, а с обективните свойства на квантовия свят.

В нашето ежедневие измерването на положението и скоростта на едно тяло не му влияе практически никак. По този начин, няма проблем едновременно да измерим скоростта и местоположение на обекта абсолютно точно. В квантовия свят обаче, всяко измерване въздейства върху системата (тъй като самото измерване също става с помощта на кванти (фотони), които взаимодействат с измерваната частица). Самият факт на измерването на местоположението на частицата води до промяна в скоростта й и то по непредвидим начин. Всъщност, ако успеем с нулева грешка, абсолютно точно да определим една от измерваните величини, според формулата на Хайзенберг, неопределеността на другата величина ще бъде равна на безкрайност, т.е. няма да се знае абсолютно нищо. С други думи, ако можехме да установим точно координатите на квантовата частица (Δx = 0), то за скоростта й няма да имаме никаква идея (Δp = ∞) и обратното – ако можехме да определим точно скоростта на частицата (Δp = 0), нямаше да имаме никаква представа къде се намира (Δ x = ∞).

Илюстрация: bgchaos, по идея на codehost

Фотонът (измерващият) и електронът (измерваният) след сблъсъка си са вече едно цяло. Това е отразено в математическия апарат на квантовата механика, където те се описват с една обща вълнова функция с неразделими променливи – вълновата функция на фотона зависи от състоянието на електрона, както и обратното. При измерване, да речем, на импулса на електрона, ние оказваме влияние върху цялата система “електрон-фотон”. И цялата система скокообразно преминава в ново състояние. Този процес е описан като колапс на вълновата функция. По този начин не само електронът, но и фотонът придобива определен импулс. Едва след това електронът и фотонът стават независими обекти.